Нещото, което най-много ме побърква в хората е мързела. И по точно когато някой влага всичките си сили, за да НЕ свърши нещо полезно, вместо да ги вложи точно в обратното.
Странно, това си е тенденция- ако взема, че свърша някоя работа, значи съм се минал!
Ама това е просто ужасно! Това си е нечистоплътие към самия себе си!
Но това сигурно идва от манталитета на миналите поколения. Предава се по наследство.
Обаче лошото е, че се забелязва и в моето поколение. Сигурно затова чувам от хора, които се явяват работодатели, че не им се иска да наемат млади хора, защото хем не им се работи, хем са нахални!!!
Обаче, аз друго си мисля, когато в човек се е загнездил тоя мързел, как по дяволите ще се почувства щастлив?!? Нали щастлив човек е пълноценния човек! А как ще си пълноценен когато не си полезен? Това усещане, че правиш нещо важно и полезно, и което е изисквало усилия, обаче ти си ги положил и се е получило добре…не е ли това, което те кара да вярваш в себе си, да добиваш самочувствие…да си щастлив от това какъв си?!? Или аз нещо не разбирам???
Много въпроси станаха. Или аз просто още съм много наивна в младостта? Дали и аз някой ден ще се скатавам? Ужасно е само да си го помисля!
Поздравявам всички, които стигнаха края на тази статия с едно велико парче на Deep Purple – LAZY
Сестрата на вятъра 
Мързелът го има навсякъде и не зависи от възраста, а от манталитета на самия човек, от това как е научен и как е възпитан. Много хора не се чувстват щастливи от работата си, а други не са доволни от заплащането и ето, че желанието за работа им се губи. Липсата на желание за работа се различава от мързела според мен. Не съм съгласен, че човек ако е полезен и пълноценен на работа ще е щастлив. Много е важно да бъде правилно оценен от началниците си и тогава би трябвало да му дойде самочувствие и желанието за работа и да се почувства пълноценен, но само на работното място. Когато се почувстваш удовлетворен от работата и личния живот, тогава може да се каже, че си наистина щастлив.
Да, съгласна съм с теб, че щастието не е само в работата. Може би не съм била напълно точна, всъщност под работа нямам предвид единствено службата. Говорех като цяло, работа като нещо, което трябва да бъде свършено, дори и в семейството.
А за началниците- това е една мнооого дълга и също толкова интересна тема. Вярно е, че много малко частници оценяват добрите си служители и успяват да ги мотивират качествено.
Прочете ми мислите!
Деси, и аз бях така когато ти прочетох статията/ http://mishlence.wordpress.com/2008/10/12/rabotn/#comments /, както съм и коментирала под нея ;-).