Наистина ли се връщаме към стойностните неща ?!

Пирамидата на Маслоу за човешките потребности

Тази сутрин гледах „Здравей, България“ и Коритаров говореше с актьора Юри Ангелов. От темата за новия филм, в който участва преминаха на това, дали има ренесанс на културата в обществото.

Замислих се, че доста често ми е ставало тъжно и съм се разочаровала точно заради това, че около 99%, а понякога и 100% от хората около мен не се интересуват по никакъв начин от култура. Култура в най-широк смисъл.

Но, по-интересно ми е дали наистина все повече хора се обръщат към себе си и търсят по-дълбоките извори на човечността. Дали започват да се изморяват и отекчават от злободневието, битовизмите и всичко, което само ни натоварва и нищо не ни дава като хора. Някой може би ще каже, че в днешно време никой няма време и пари за култура…защото сме бедни, изтезани и т.н.!!! Не, не е така, немога да се съглася, за мен това е мързел на душата.

Заобиколени от всички ежедневни мръсотии и обикновени боклуци, нямаме ли нужда от нещо, което да ни накара да се почувстваме хора, не просто най-висшето животно!?

Дали все повече хора изпитват нуждата да отидат на театър, да гледат дълбок филм, да четат, да се разхождат в планината?

Колко е хубаво да можеш да отделиш поне 15 минути, в които да обсъдиш хубава книга!
Колко е хубаво и удовлетворяващо когато излезеш с приятели и обсъдите гаджетата, работата и т.н. да отворите точно тези теми, които ви сближават, и които ви карат да се чувствате сродни души. Защото истинските приятели са това, сродни души.

Напоследък това много ми липсва. Започвам да губя точно това усещане в приятелите си, нишката на сродната душа. Тази нишка, която ни свързва на това ниво, на което сме съпричастни в интересите си. Искам много скоро да предстана да усещам това, искам тази мъгла да се окаже само моя, само временна и да преоткрия моите хора. ИСКАМ!