„Clapton is god“ ноември 21, 2008

Ерик Клептън!
За мен той е един от музикалните ми идоли. И съм сигурна, че има много хора като мен по цял свят. Никога не съм се интересувала от личния живот и по-точно жълтините за тези хора. Затова й бях толкова шокирана и изненадана когато прочетох неговата автобиография.
Знаела съм разбира се, че живота на музикалните звезди е свързан с наркотици, секс и т.н.. НО, това, което прочетох просто ме порази.
Той е вървял почти целия си житейски и творчески път в затъмнението на дълбок алкохолизъм и наркомания, от които успява да се измъкне едва след смъртта на сина му. Той е страхотен пример за това, че децата са изключителна сила!
Никога не бях свързвала точно неговия образ с този начин на живот. А се оказа, че класиката „Секс, наркотици и рок енд рол“ е валидна на 100% за неговия живот.
Но пък много ми хареса това, че парчетата, които аз най-много харесвам, с малки изключения са писани в трезвия му период, който за щастие продължава и сега.
Оказва се, че той е бил изключително некачествен от чисто човешки аспект, и не говоря само за пороците, става въпрос и за отношенията му с хората, които всъщност май също са проекция от наркотиците и алкохола, смесени и с изключително объркания му семеен статус още от дете.

Има нещо, което наистина силно ме впечатли. Това е негивият неугасващ идеализъм относно музиката, която трябва да прави. Дори е граничел със снобарство, заради това, че не е искал и почти не е правил компромиси със собственото си виждане за музиката. Което много негови колеги не са правили и са се „продавали“ заради тираж.
Ще оставя на всеки, който реши да прочете тази автобиография да извади сам своите изводи.

Аз лично страшно му се възхищавам и го уважавам за това, че е успял да се измъкне, както не успяват много други!

Със сигурност препоръчвам книгата!

„Clapton is god“ – за мен това никога няма да се промени, въпреки, че вече не е на този толкова висок пиедестал, на който беше преди да прочета книгата.

Лятото си отиде ноември 3, 2008

Е, това е, затворих продължението на „Вино от глухарчета“ на Рей Бредбъри на име „Сбогом, лято“ и наистина се почувствах сякаш се сбогувам с лятото. При все, че лятото в реалния живот за тази година свърши.

Въпреки, че се опитах да разбера какво е да си чел „Вино от глухарчета“ преди десетилетия и чак сега да прочетеш продължението и естествения му завършех, неможах. За мен тези две книги се сляха. Но, „Сбогом, лято“ е събирано цели 55 години и това му личи. Ако във „Вино от глухарчета“ има страшно много моменти на метафора и поуки, които те карат да изместиш поглед от повърхностно детското, то в „Сбогом, лято“ това се случва от първата до последната страница! Дори тъжните моменти са повече, защото нещата, които ти казва Бредбъри са повече.

Това е една история в един цял живот, която днешните читатели имаме превилегията/а дали/ да погълнем наведнъж.

Чисто по женски ноември 3, 2008

Всяка жена има една приятелка, която може да нарече НАЙ-ДОБРАТА МИ ПРИЯТЕЛКА.
Вчера следобед с моята най-добра приятелка отидохме да се видим в едно квартално кафене. Щяхме да се разделяме след доволната доза кофеин, но се оказа, че тя има нужда от пооправяне на маникюра. Отидохме до вкъщи, аз си награбих менажерията и си намерихме една китна импровизирана седянка с масичка между блоковете. Очевидно дело на кварталните картоиграчи. Та точно там, между блоковете, украсено с малко тревица, тук-там дръвчета и минаващия влак си направихме най-прохладния и приятен козметичен салон. Направих нейния, а после и моя маникюр, сложих и на двете ни еднакъв лак и декорация и всичко си дойде на мястото . Даже успяхме да привлечем вниманието на една възрастна госпожа, която дори се поинтересува дали точно тази правоъгълна форма на маникюра е модерна.
Хубаво е човек понякога да прави такива неща, особено в такива изненадващи топли и прекрасни следобеди посред месец ноември.

Проблем, който трябва да вълнува всички! ноември 2, 2008

Това е проблем, който не засяга само нас майките. Всички би трябвало да са съпричастни!
ПРОЧЕТЕТЕ И РЕШЕТЕ САМИ ЗА СЕБЕ СИ!