Когато попаднах в блога на Алия, първото, което ме привлече беше тази книга. Реших да се запозная с авторката и не съжалявам.
Нарекла съм книгата „хитра“, защото за мен е така, но в най-добрия и нелош смисъл. А НЕлюбовна, защото всеки, който я видя ме попита дали не е любовен роман 
!Тя НЕ Е любовен роман! Смях се много, но и много сълзи се помъчи да изтръгне от очите ми. А и не само тези крайни чувства на радост и тъга. Алиенде ме накара да се замисля за неща, за които не съм мислила отдавна, или не толкова задълбочено. За човечността, за детинското, въпреки трудностите на оцеляването. За всеотдайността, за приятелите, които си помагат без да искат нещо в замяна. За нуждата на хората да бъдат добри. За любовта, истинска, измамна, безмислена/а дали/, детска, далечна, намерена отдавна и толкова красива. За човешките пороци.
Не си спомням досега да съм имала такова чувство докато чета- на моменти ми се струваше, че става въпрос за време преди поне 100 години, в друг миг сякаш пише за миналото десетилетие. Което е прекрасно! Това няма да е последната Алиенде, която ще взема в ръце. Със сигурност!
