Днес следобед решихме да отидем на разходка на хижа „Здравец“ с малката. Пристигнахме, сложихме я в кенгуруто на гърдите на татко й и потеглихме през гората.
Между другото се оказа, че точно тогава се провеждаше и състезание по ориентиране.
Времето беше чудесно. Дъжда, който току що спираше да вали успя да ни уроси, колкото да ни освежи от бързата смяна на надморската височина. Алекс примигна няколко пъти докато капките улучваха клепачите й, облиза няколко дъждовни сълзички и се зарадва на свежия въздух и многото дървета, които за нея са непозната гледка.
Докато се радвахме на лекия преход, се зарадвахме и на новите бунгала, които виждахме да се кипрят. Има някои много симпатични, които сякаш се сливат с гората. Обаче…има и много грозни гледки
Наред с хубавите горски картини, цивилизацията така и не поиска да ни изостави дори за един час. Докато се любувахме на едно поточе и малкото жабче вътре
(загледайте се и ще го видите, малко и кафяво)
тя(цивилизацията) и нейната глупава и грозна страна ни чукна по носа.
Тази кутийка Кока Кола някога е била червена, обаче боята с времето се е разложила. Обаче колко време се е случвало това….а колко време ще е нужно на цялата опаковка да се разложи?! И какви „полезни“ нещица ще подари на почвата?! А това бялото нещо, какво, да не мислите, че е някое камъче, не, това си е една „прекрасна“ пластмасова лъжичка.
Сега да не решите, че съм от онези природозащитници, които само ЕКО и ОПАЗВАНЕ им е в ума! Не! Просто смятам, че е ужасно безотговорно, грозно и глупаво да се изхърлят боклуци където ни падне! Особено когато знаем какви са последствията. Да, вярно е, че живеем в България, където горите не са уредени така, както би трябвало да бъде (както и много други неща). Но толкова ли е трудно да си пъхнете боклуците в раничката и да си ги занесете до контейнер, бил той и чак на шосето или в най-близкото село?!
Ей такива работи могат да ми развалят удоволствието от разходката…е, този път обаче не успяха. Планината е прекрасна, особено в малките нейни елементи.
(прекрасно каменно ботушче, сякаш изгубено от някой приказен горски обитател)
И накрая, една картинка, която винаги ми е била малко странна и неестествена-възрастна жена с цигара в уста
(Антагонистично(ех, какви думи знам, хаха), нали! Цигара и природа.)
Е, това последното сигурно ще ядоса пушачите, но няма нищо. Аз и без това се надявам, че след 2010 година, когато уж ще забранят пушенето на всякакви публични места те ще намалеят. И искрено се надявам, че и моите малко останали пушещи приятели ще понамалят цигарите. А пък може и да ги оставят, знае ли човек 
. Но това е тема на друг разговор…
Браво Ванче!
Винаги съм се чудела за какво такива хора ходят на разходка в гората? Да седнат да направят необходимото количество мръсотия /нали вкъщи всичко ни е чисто,много важно,че ще хвърлим малко боклук / – както казват “ Просташко но облекчава“. Явно е така, защото на другия ден ще си изхвърлят тяхната доза мръсотия на друго място и така до…… .
Но Майката Природа ще ни потърпи още малко и накрая ще ни се изсмее последна.
Оптимистичният завършек на моите мисли е,че се надявам „красотата“ да победи и“ боклукчиите“ да я погледнат в очите и да я видят.
Край.
Мн. сме мърляви, да му се не види…