Наистина ли се връщаме към стойностните неща ?! октомври 30, 2008

Пирамидата на Маслоу за човешките потребности

Тази сутрин гледах „Здравей, България“ и Коритаров говореше с актьора Юри Ангелов. От темата за новия филм, в който участва преминаха на това, дали има ренесанс на културата в обществото.

Замислих се, че доста често ми е ставало тъжно и съм се разочаровала точно заради това, че около 99%, а понякога и 100% от хората около мен не се интересуват по никакъв начин от култура. Култура в най-широк смисъл.

Но, по-интересно ми е дали наистина все повече хора се обръщат към себе си и търсят по-дълбоките извори на човечността. Дали започват да се изморяват и отекчават от злободневието, битовизмите и всичко, което само ни натоварва и нищо не ни дава като хора. Някой може би ще каже, че в днешно време никой няма време и пари за култура…защото сме бедни, изтерзани и т.н.!!! Не, не е така, немога да се съглася, за мен това е мързел на душата.

Заобиколени от всички ежедневни мръсотии и обикновени боклуци, нямаме ли нужда от нещо, което да ни накара да се почувстваме хора, не просто най-висшето животно!?

Дали все повече хора изпитват нуждата да отидат на театър, да гледат дълбок филм, да четат, да се разхождат в планината?

Колко е хубаво да можеш да отделиш поне 15 минути, в които да обсъдиш хубава книга!
Колко е хубаво и удовлетворяващо когато излезеш с приятели и обсъдите гаджетата, работата и т.н. да отворите точно тези теми, които ви сближават, и които ви карат да се чувствате сродни души. Защото истинските приятели са това, сродни души.

Напоследък това много ми липсва. Започвам да губя точно това усещане в приятелите си, нишката на сродната душа. Тази нишка, която ни свързва на това ниво, на което сме съпричастни в интересите си. Искам много скоро да предстана да усещам това, искам тази мъгла да се окаже само моя, само временна и да преоткрия моите хора. ИСКАМ!

Любовно писмо до едно детство… октомври 25, 2008

Рей Бредбъри – „Вино от глухарчета“

„…Изкачиха се на едно малко хълмче и се вгледаха напред.
- Ето там, и оттатък – виждате ли – показа баща им. – Там живеят големите кротки летни ветрове и се провират из зелените дебри, невидими, като призрачни китове.
Дъглас погледна бързо, не съзря нищо и се усети измамен от баща си, който също като дядо му говореше вечно с гатанки. Но чакай…Май все пак…Дъглас замря и се ослуша.
- Да, да, ще има нещо да се случи – каза си той, – зная!…“

Да, това е книга, която всеки, който копнее по най-безумните си мечти и измислици трябва да прочете! Скоро излезе и продължението- „Сбогом лято“, обаче смятам да поизчакам няколко дни преди да я започна. Нека виното от глухарчета да поозрее в мен и тогава ще се сбогувам !

Една „хитра“, НЕлюбовна книга октомври 23, 2008

Когато попаднах в блога на Алия, първото, което ме привлече беше тази книга. Реших да се запозная с авторката и не съжалявам.
Нарекла съм книгата „хитра“, защото за мен е така, но в най-добрия и нелош смисъл. А НЕлюбовна, защото всеки, който я видя ме попита дали не е любовен роман !Тя НЕ Е любовен роман! Смях се много, но и много сълзи се помъчи да изтръгне от очите ми. А и не само тези крайни чувства на радост и тъга. Алиенде ме накара да се замисля за неща, за които не съм мислила отдавна, или не толкова задълбочено. За човечността, за детинското, въпреки трудностите на оцеляването. За всеотдайността, за приятелите, които си помагат без да искат нещо в замяна. За нуждата на хората да бъдат добри. За любовта, истинска, измамна, безмислена/а дали/, детска, далечна, намерена отдавна и толкова красива. За човешките пороци.
Не си спомням досега да съм имала такова чувство докато чета- на моменти ми се струваше, че става въпрос за време преди поне 100 години, в друг миг сякаш пише за миналото десетилетие. Което е прекрасно! Това няма да е последната Алиенде, която ще взема в ръце. Със сигурност!

Неможе да бъде… октомври 20, 2008

Единствената /която аз съм виждала/ бебешка люлка в Пловдив!!!

Чак не повярвах когато я видях! Винаги когато излизах някъде се оглеждах за такава, но така и не видях. Може да има и някъде другаде из града….но се съмнявам. Което е мнооого жалко. Ама то оставете това, че няма такива бебешки люлки за най-малките палавници, те самите ни площадки са под всякаква критика! А тази, на която е въпросната люлка май е направена от детския магазин в близост /предполагам/.

НО, важното е, че я открихме и сега ще ходим всеки ден да се люшкаме, защото за щастие се оказа, че е в близост до дома

Разходка из природата октомври 9, 2008

Днес следобед решихме да отидем на разходка на хижа „Здравец“ с малката. Пристигнахме, сложихме я в кенгуруто на гърдите на татко й и потеглихме през гората.