Даа, заглавието е доста клиширано, обаче за съжаление доста честичко се случва в живота.
Толкова ли е трудно да погледнем реално на нещата когато сме толкова влюбени, че издигаме на несъществуващ пиедестал Обекта!? Ами трудно е я, как да не е трудно! Даже сами си измисляме оправдания в негова полза. Защо да чакаме Обекта да се сети да се оправдае, много по-лесно е ние предварително да го сторим в мислите си. Така по-безболезнено и сляпо ще повярваме на последващите лъжи.
Пиша всичко това защото ми е болно да виждам хората в такива ситуации, особено когато не го заслужават. Да, обаче точно тези, които не го заслужават, най-често им се случва. Защо ли, ами защото чувствата са им господар. А това в днешно време се смята за слабост и едва ли не-лоша черта от характера. Но аз не мисля така, смятам, че това е едно от най-човешките и истински качества- да вярваш на емоциите си. Предпочитам да съм обградена от такива хора, а не от машини. Машините са за друго, за да се катериш в живота. Да не забравяме все пак, че живеем в консуматорско време. Трабва да се нагаждаме.
Но, по-добре да си мазохист в любовта, отколкото мазохизмът ти да се обуслява от това, че бягаш от нея!
„Но, по-добре да си мазохист в любовта“ – А защо изобщо трябва да си „мазохист“ и защо трябва да позволяваш на човека, който обичаш да те наранява?
„Даже сами си измисляме оправдания в негова полза.“ – Това е самозаблуда, но ще дойде деня на пробуждането и тогава какво ще правим? Колкото и да е влюбен човек се събужда в един момент и осъзнава, колко е загубил.
Поздравления за снимката и успех с блогчето!
Първо, благодаря ти за първия коментар!
Ами да, и аз мисля, че не е необходимо изобщо да си мазохист. Обаче аз или друг може да сме имали повече късмет в откриването на Човека, но за съжаление, не всички са така. Писах статията под въздействие на една такава история.
А за осъзнаването-напълно съм съгласна, в един момент то идва неизбежно и тогава е най-лошо.
По-добре е да обичаш, макар и човек, който не заслужава, отколкото да не изпитваш нищо към никого. Все пак любовта, която даваме също ни прави щастливи. А не е ли това стремежът на всеки – да обича…