Нощ на музеите и галериите в Пловдив септември 29, 2008

В Пловдив се проведе четвъртата по ред Нощ на музеите и галериите в Пловдив.

Всяка година се канех да отида, но все нещо се случваше. Или няма да намеря друг ентусиаст…или кой знае какво още. Но тази година, за мое учудване, любимия прояви желание и ето ни по улиците на града. Приспах малката ни принцеса, оставихме я на майка ми да я наглежда и се отдадохме на културата като същи младоженци .

Първата ни спирка беше Държавния архив, където беше ситуирано изложението „Пловдив във фондовете на Централен държавен архив – София“. Това се оказа и най-интересната за нас дестинация. Страхотни съкровища, ако мога така да се изразя, видяхме там. Неща, които до сега не са били излагани.
Жената, която беше там, за да отговаря на всички въпроси на посетителите ни разказа, че случайно в архива е открита партитура на опера, написана от Моцарт-баща, специално за Мария Луиза.
Помествам някои снимки, за да видите сами.

Е защо е тоя мързел, бе хора?!? септември 21, 2008

Нещото, което най-много ме побърква в хората е мързела. И по точно когато някой влага всичките си сили, за да НЕ свърши нещо полезно, вместо да ги вложи точно в обратното.
Странно, това си е тенденция- ако взема, че свърша някоя работа, значи съм се минал!
Ама това е просто ужасно! Това си е нечистоплътие към самия себе си!

Обречената любов. Или по-точно, мазохизъм! септември 19, 2008

Даа, заглавието е доста клиширано, обаче за съжаление доста честичко се случва в живота.
Толкова ли е трудно да погледнем реално на нещата когато сме толкова влюбени, че издигаме на несъществуващ пиедестал Обекта!? Ами трудно е я, как да не е трудно! Даже сами си измисляме оправдания в негова полза. Защо да чакаме Обекта да се сети да се оправдае, много по-лесно е ние предварително да го сторим в мислите си. Така по-безболезнено и сляпо ще повярваме на последващите лъжи.

Пиша всичко това защото ми е болно да виждам хората в такива ситуации, особено когато не го заслужават. Да, обаче точно тези, които не го заслужават, най-често им се случва. Защо ли, ами защото чувствата са им господар. А това в днешно време се смята за слабост и едва ли не-лоша черта от характера. Но аз не мисля така, смятам, че това е едно от най-човешките и истински качества- да вярваш на емоциите си. Предпочитам да съм обградена от такива хора, а не от машини. Машините са за друго, за да се катериш в живота. Да не забравяме все пак, че живеем в консуматорско време. Трабва да се нагаждаме.

Но, по-добре да си мазохист в любовта, отколкото мазохизмът ти да се обуслява от това, че бягаш от нея!

Когато търсиш любовта септември 18, 2008

Когато търсиш любовта,
И мислиш, че си я намерил
Огледай се и виж
Дали е тя или съня.
Ако тя е само лик,
Но без душа, ти нямаш нищо
Освен една лъжа!

1998 г.

——————————————